БББ

Стои прав до прозореца и се взира безизразно навън. Единствената дреха, която покрива малка част от измършавялото му тяло, са къси шорти. Току що е излязъл от банята. По кожата му все още се стичат водни капки. Погледа му се рее в далечината, но не вижда нито колите, нито хората. Отдавна е спрял и да ги слуша – празни думи на празни хора - няма смисъл. Чува ги само като шум. А някога не беше така…          Адриан е на десет години. Баща му е бизнесмен и постоянно отсъства. Майка му не работи, но също не стои вкъщи. Или е на приеми и партита и се връща чак сутринта - пияна, или е изпила куп успокоителни и седи на дивана с тъпа усмивка. Единствено прислужницата му обръща внимание, но тя идва само в понеделник и петък. Малкото момче се радва единствено когато баща му се връща за по два-три дена у дома с куп подаръци. Но дори тогава той няма време за него. Мобилния му телефон звъни постоянно и поредният съдружник с поредния бизнес-проблем отнема и малкото радостни мигове на Адриан. Момчето прекарва най-много време в стаята си. Там е тихо и спокойно. Любимите му играчки са и негови приятели. Сред тях той не е сам, а и винаги го съпътстват в мечтите му, детските му мечти за по-добър живот…          Слънцето преминава най-високата си точка и започва бавно да слиза надолу. Мъжът не вижда това, нито усеща топлина по тялото си. Дори не забелязва, че стои прав от няколко часа. На лицето му е изписана тъга, а празния поглед продължава да гледа някъде навън. А и този шум, сякаш прониква през главата и мислите му…          Адриан е прилежен ученик. Слуша внимателно учителките. Наистина му е интересно, научава толкова много неща. Но още в началото се почувства неудобно в класа. Не може да се сприятели с никой, останалите също го отбягват. Като че ли не е виновен той, просто не може да ги разбере. Ето и сега, защо са толкова шумни, нима не искат да научат нищо? Всъщност няма значение, не го интересуват, но му пречат да чува учителката. Не може ли да пазят малко тишина.          Слънцето скоро ще се скрие зад хоризонта. Мъжът се помръдва. Сяда на близкото легло. Ах, този ужасен шум, става все по-силен. Струва му се, че започва да изпитва лек глад. Но съвсем малко, едва го усеща. Въпреки всичко погледа му остава вперен през прозореца. През каменното му изражение преминава усмивка. После още една. Да, тя наистина беше различна…          Адриан излиза последен последен от стаята.Вече е на шестнадесет години. Станал е много красив младеж. Все още е малко кльощав, но предполага че до края на пубертета ще качи малко килограми. Обаче не това му е най-сериозния проблем. Съучениците му вече не го отбягват, а напротив. Дали защото хората винаги гледат с недоверие на различните или просто от някаква детска злоба, те използват всеки момент до него, за да го обиждат. Понякога дори му посягат. А той се свива и търпи болката докато си излеят гнева и си тръгнат. Болката е голяма. Не толкова физическата, защото много повече го измъчва отношението им. Адриан не е по-различен, просто е малко по-затворен. Какво е виновен той – животът го е направил такъв. Но те не знаят това. Няма как да разберат, никой не се опитва да му помогне. Явно отново иска прекалено много. Пак го причакват извън училище. Този път са двама. И двамата са по яки от него. Тръгват с усмивки и свити юмруци. Адриан слага чантата пред главата си, за да се предпази. Първият удар му сцепва устната, втория го събаря на земята. Продължават с ритници. И през цялото време не спират да му крещят с всичка сила. Иска му се пропадне някъде, да изчезне. Вече не чува дори какво му крещят. Може би са го ритнали лошо в главата и… чува само шум, само силен шум. Вик. Ударите спират. Усеща нежно докосване. Отваря бавно очи. През кървавата пелена вижда красивото и лице. Не може да повярва. Тя ги е прогонила, за да го спаси…Слънцето вече се е скрило. Навън е мрачно, започват да проблясват една след друга светлини. Нощният живот в града се пробужда. Мъжът пали цигара. Димът бавно се разнася пред погледа му. Най-сетне открива нещо в реалния живот, върху което да концентрира погледа си и да избяга за малко от мислите си. Като че ли за миг лицето му се разведрява. А шумът се засилва все повече.Адриан вече не е сам. Яница е до него. Тя е като слънчев лъч в нещастния му живот. Открива в нея причина, за да се бори. Сламка, за която да се хване. С нея дните му минават бързо и весело. Тягостните чувства обхванали душата на младежа постепенно изчезват. Тъй жадно търсения покой става реалност. Присъствието й му дава смисъла на живота. И известно време всичко е добре. Но превръщайки я в събирателен образ на цялото щастие, което е искал, неусетно прескача от своята тъжна реалност в нов измислен свят. Тишината и блаженото спокойствието се появяват неусетно. Като на шега, малкото дете се превръща в уверен и силен мъж, но като на шега не усеща, че си е все същото безпомощно дете. Така от шега на шега за пръв път пушат трева, за пръв път шмъркат амфетамин, за пръв път пробват екстази, за пръв път…, за пръв път…, за пръв път… Мъжът сяда на пода, свива се и притиска колена към гърдите си. Гладът му вече е неустоим. Коремът му се свива на тласъци, причинявайки му болка. Цялото му тяло се разтриса в конвулсия. В главата му шумът е станал вече, непоносим. Гледката пред очите му се размива. По бузата на Адриан се стича сълза, следва я още една, а после още много. Държи главата на Яница и й говори мило. Развързва маркуча, стягащ ръката й. Продължава да й говори, но тя отдавна не може да го чуе. Сълзите се стичат върху лицето й. Изведнъж тишината го напуска и в главата му нахлува невъобразим шум. Продължава да стои до нея и да я държи в прегръдките си. Минава ден. А после нощ. А после пак ден. И пак нощ… Влиза в банята..Както е свит на пода, изважда две пакетчета от джоба си. Изважда и запалка и приготвя последната си доза. Отива до леглото и взема маркучето. Докато си го стяга на ръката я поглежда как лежи на леглото. Толкова е тиха и хубава. Никога няма да я остави сама. Главата му бучи както никога до сега. Забива спринцовката във вената си и ляга бавно и леко до нея. Шум. Шум. Шум.Тишина…

Всяко нещо се случва, за да ни се случи по-хубаво нещо след това. Когато няма какво по-хубаво да стане, става нещо гадно. И пак отначало… Нека правим нещата поред едно след друго, защото ако прескачаме много стъпала наведнъж по-често ще се озоваваме на дъното…

Макар да не го осъзнаваме, всяка изпитана емоция е хубава(дори лошите:)… Защото за частица време ни дава нещо, което нямаме, което не сме имали и което никога няма да можем да имаме отново в същия вид. Затова имаме спомени. Те са средство за връщане на емоцията. Когато чувствата са най-силни (любов, омраза, болка, тъга, радост…)  няма нужда да си спомняме. Мозъка сам завърта мислите ни към чувствата, които сме изпитали, защото това е най-ценното, което сме имали в този живот - емоциите.

Смисълът на живота не е 42 . Смисълът на живота са емоциите. И задължително трябва да има лоши емоции. Те са това което определя колко щастливи можем да сме. Ако никога не си изпитвал болка как ще оцениш истинската любов? Ако никога не си мразил как би разбрал красотата на любовта?

Бъдете радостни при всяка нова емоция, защото сте имали възможността да я изпитате. Това е дар. Това е смисъла на живота

7 дена

150 часа

9000 минути

540 000 секунди

не пуша

4rd Ani! Vij kak vsi4ki sme zasmqni
ama aide po-skoro da sme piqni
ne mi se slu6at razni kamelii, ivani
ne mi se razpravqt istorii za D’ark Jani.

Da si jiva i zdrava, ni6o da ne te boli
da prai6 vseki den po 2 stai s pari
buzkite ti ot smqh vse da sa 4erveni
pari4kite v djob4eto - vinagi zeleni.

Da si mnogo, mnogo 6astliva
po-malko s myjete igriva
kym prostotiite po-tyrpeliva
i ne zabravqi otbora na sinqta sliva.

Da se otnasq6 dobre s vsi4ki hora
daje tezi deto ne sa ot otbora
6oto ne samo koito hodi v gorata se blyska v dyrvoto
ama ne tova da e tvoeto moto.

Obi4ai si vinagi blijniq
goni, ne na vsqka cena, v NBU otli4niq
dali da blije6 obi4aniq sama si re6i…
tva e sme6no, ne mi se musi
za lubov nikoga ne se kosi
a v nqkoi qk myjaga se sgu6i.
4e togava kak 6e ti se posmeq
ne stih4e, ami pesen 6e ti izpeq.

Koi4o vze otkym misli da izdyhva
navyn vze da si mrykva
qvno nastypi to4niq 4as
edno whiskey da udarq i az.

Breh toz alkohol kak vze da me topli
6e izdavam skoro radostni vopli,
det se vika pak se sybrahme,
dano posle nqkoi razkaje kak se pribrahme.

Vsi4ko ti kazvam ot syr4iceto v momenta
Koi4o raboti na stepen n-ta
q vij toz pi4 vdqsno pie mlqko sys menta
v glavata mu mai se razbyrkva cimenta.

POjelavam ti jivota da si prekara6 po barove
i nikoga da ne spi6 v iztrezvitelnoto na narove
4esto da se sybira6 s nas - demek turbo gyzari
predizvikvai ni da vdi6vame alkoholnite pari.

Nedei si misli v kvo se zabyrka
vij barmana kyv kokteil pravi, 6e te pobyrka
do 4as 6e pravim sirvivor, posle pylna promqna
6e se premestim da izbuhnem na ivana na tavana.

6e karame na 4erveno, 6e piem rakiq
a nqkoi te pogledne nakrivo, az 6e se biq
6e 6ibnem o6e po dve damadjani
sled… abe skoro 6e bydem nasrani

6e ti pory4am vodka - zelen absolut,
brei nqmalo, toq kyv mi se pravi nadut
aide nqma da pravim boq, 6e go ubejdavam samo sys 6ut
ni6o 4e v4era se spynah i prysta mi e podut.

6e piem i ve4niq djin s tonik
na Playstation-a 6e razcykame Sonic
vky6i osven vsi4ko drugo imam 3 ka6ona vino
staro 4erveno i syvsem malko penlivo.

i nakraq da ti kaja za nai-dobriq alkohol - staroto whiski
piqt go vsi4ki izvestni manekenki,modeli i miski
ot nego pone glava posle ne boli
no ti vliza mnogo liubovno 4e 4ak te syrbi.

moje i malko po 4a6ka-dve menta s masti4ka
aide sega vseki s voda liceto si da napli4ka
4e tolkova ako nqkoi vzeme da gi ome6va
v prazna staq moje da se zakle6va
ili kolegite mu v 10i30 da go pratqt da spi
i posle da mu se smeqt,”Male, kak se napi”

ina4e kak da ne se radva6 4e sme takiva prostaci
koi s po-malki, koi s po-golemi ta6.ci.
nqma zna4enie na koi kolko mu e golqm, nqma da si gi merim
vajno e istinata i pytq v jivota da si namerim.

Parite sa za dnes, vajno e da ima6 lubov
ponqko te oparva kato gore6t kartov
no lubovta vinagi te dyrpa napred
makar ostrani da izglejda se edno ne si fred.

Dali e vyzmojno vsi4ko da byde rozovo
estestveno ne, bi bilo tvyrde bozavo
vsqko prepqtstvie po pytq te u4i na ne6o
ne vinagi hubavo, nqkoi pyt daje sra6no i zlove6o

samo s priqtelq jonnie ne sym syglasen
hubav izraz ama neqsen
men ako pita6 - keep happy, be walking
choose carefully - no smoking

cause in the life there is a long, long way
usmihvai se 4esto, kogato moje6 svirukai i pei
ako ne moje6 ili se nau4i ili prosto tancuvai
vseki den pravi ne6o razli4no, luduvai

a kogato predizvika6 v nqkoi drug usmivka
tova topli pove4e ot vsi4ko syrceto
sedni s prostaci na zapivka
tova vry6a v 4oveka deteto

umei da otkriva6 krasota v malkite ne6a
no da se vnimava, ot malko ne6o se stava i ba6a
smisyla na jivota ne e v ni6o materialno
a v emociite koito te karat da se 4uvstva6 idealno

vseki pyt kogato izpita6 neprinudena radost
vry6a6 se v na4aloto, v pyrva mladost
a kogato pone vedbyj si izpital istinska lubov
nai-vajnoto si razbral i za jivota si gotov

vinagi moje6 na horata da dade6 pove4e ot sega
ako iska6 go priemi daje kato igra
no nqma 4ovek na tozi svqt koito da e sam
6om ima priqteli i e zasmqn ( ili piqn

A sled vreme kato drypnem s materiala
i vseki si parkira v dvora pone po 2 stroitelni krana
nqkoi 6e imat jylto lamborgini
drugi 4isto nov model mini
6e se syberem pak v nqkoq vila
i obe6avam tazi sre6a 6e ni e vse tolkova mila

uf,uf,uf 4akai da seifam 4e da ne spre toka
da mi spre i na misylta potoka
4e 6e napravq prez terasata skoka
da 6okiram horata otdolu na bloka

seifah, vsi4ko e 6est
daje 4asyt vika “i az natam otivam”
utre 6e pravime alkoholniq fest
hi4 ne mi se spi, ma 6e se orientiram

kvoto ne mojah da napi6a utre 6e ti go kaja
kvot ne moje6 da razbere6 6e ti go pokaja
samo me pazi v alkohol s alkohol da ne se omaja
i otpred da lazq na pavaja
predpo4itam da si leja na plaja
i nqkoq macka s mlqko da maja

sq otivam 4orapite si da sybuq
i za final edna istoriq da ti razduq
vski4ko na toq svqt ima edin krai
tva e o6e ot vremeto na pyrviq rai
samo kremvir6a ima celi dva
maika mu 6e e…..vtora bukva - b , treta - a

everything in the world has an end
you see it everyday pushing the button send
only the wurst has two
so don’t worry be happy you too

world is the same
ever and ever again
wars, silly people and sins
da ne ti puka ne u4im vyv VINS

u4im v NBU, the best on the Earth
za nas ne vajat zakonite na Myrf
u4im izkustvo i to vizualno
pismenite raboti gi pravim oralno
nikoi ne moje da ni precaka in the anal
6ot vseki den ni e kato bal
s golemi hubavi maski
s qki cvetni okraski
vsi4ki kolejki sa ebahti qkite macki!

have fun 6oto ve4e nqmam dumi
ili spiram ili po4vam zulumi
ma to po tva 6e poznae6 4e sym go pisal az
6oto po princip s mozyka ne sym v 4as

ne obi4am dumi s kur v tqh, kato KUR-s
kato gi 4uq poemam v gre6en ra-KUR-s
ama nedei izob6o da me u-KUR-qva6
taq ve4er s BBB(Bat Boiko Byrziq) 6e se zabavlqva6

vypreki 4e za vsqko dobro ti vry6at lain…o
otgovarqi na zloto s dobro
ina4e da ne mi e imeto Boiko
da me napusne daje i Koi4o!

ve4e za men si li4no otgovorna
sq sym piqn i taq to4ka e sporna
ama ti e rano pensiq da vzima6
po4vai vednaga da se naliva6
daje nalei i na men
kato srybna stavam Super-Boiko-Men
transformer inteligentno podobren
ama ot vsi4ki odobren
i malko/sredno/mnojko izprostqvam
no osven da draznq ponqkoga i zabavlqvam

na rojdennite si dni horata ne ostarqvat
pravqt si pylna promqna (s alkohol) i se razkrasqvat
za 4as dva jivota e hubav, vsi4ko e nared
posle kato ra4eta trygvat nazad-napred

lo6oto e 4e kato po4na ne moga da spra a mi se iska
no ako 4ete6 i se qdosa6, samo kat se zamislq i ne mi stiska
oba4e da znae6 az tvyrdo vqrvam v teb
mislq 4e vsi4ko 6e se podredi podred red po red.
my favourite colour is not red
ich bin nicht tur4in, nicht ahmed

6e ti zavyr6a s edno stih4e ot ruskoto ezi4e
da svalq6 s nego myjete 6ot si momi4e

Q pomniu 4udnae mgnovenie
pereda mnoi qvilas tyi
kak mimoliotnae videnie
kak genii 4istoi krasotyi
kak dolga jdalis myi
q liubliu tebq, a tyi?

 Кога точно можеш да повярваш на друг човек? Има ли точно определено време за опознаване и чак тогава да можеш да кажеш, че познаваш някой? Или трябва да сте прекарали дълго време заедно и да са ви се случили достатъчно неща заедно? Или просто като погледнеш човека срещу теб и му вярваш?

 Това са доста въпроси, на които няма не само точен отговор, ами изобщо няма такъв. Всичко зависи от многоброен брой различни фактори на теоретична основа и реалистично и близко по вид изживяване на обстоятелствата. Тоест зависи от двамата хора, какви характери са, какви идеали, виждания, мисли, цели и тн. и дали са близки или далечни, сходни или разходни, изходни…

В крайна сметка за да се срещнат двама човека и да си допаднат достатъчно, за да започнат нещо по-сериозно, се иска голям късмет Тук изобщо не говорим за приплющяване за една вечер и връзки с главна и единствена цел - шибинг. Става въпрос да откриеш човек, който да означава повече и да разбереш че това е Човекът. Малко сеиозно взе да звучи, но това е принципно идеята.  А и той да разбере че ти си другия Човек Един вид да се намерят една друга двете половинки на едното общо цяло. Но това е много трудно, защото много половинки се разхождат по света и става обърквация често. А трудностите винаги са повече от лесностите за успешното осъществяване на една такава връзка.

Какво става обаче, ако единия вярва, а другия не…

Уф тва е трудна тема, другия път повече че се натоварих

Първо Честита Нова Година!
Второ, трето и така нататък ще ги кажа след малко, но първо да си почна отдалеч щото така ми се иска
Така, както всяка нова година и тази реших да ставам нов човек. Не че нещо му е имало на предния, ама винаги е добре да се стремим към подобряване. Тоя път обаче нещата почнаха да се случват по-рано от новата година - някъде около месец-месец и половина преди това.
Първо спях да злоупотребявам с кола и всякви такива газирани и почнах да пия само и почти единствено минерална вода ( ся колко е минерална не се знае ама тва е друг въпрос :). Това супер, обаче за сметка на това изключително, гениално, проницателно действие започнах да пия повече алкохол. То това е също хубаво, ама доколко пак не се знае.
Второ - вкарах си супер режим на хранене (салати, ориз, пилешко) и известно време всичко беше наред. После дойде Коледа и …. лека пауза в режима, така да я наречем. Сега се надявам да се върна към здравословното прилапване на неща който стават за ядене Тоест вече се върнах
Трето - почнах да слушам чалга, но това не е странно щото на всеки му се налага понякога. Обаче на мен даже взе да ми харесва. Дали е добре, не се знае.
Четвърто - вече една година не съм пушил. Това са има-няма 3 дни. Леко почвам да се изнервям. Може би трябваше изобщо да не пропушвам, но е късно за такива мисли сега.
Пето - почнах прекалено често да си мисля за едно момиче. Това си е лошо де, далеч по-добре е да се виждам с нея по-често Засега нещата са 50:50, остава само и тя да се навие
Шесто - около седмица, което са си няколко поредни дни, ставах в 6:30 сутринта… А след това когато си легнах на Бъдни вечер около 2:30 въобще не съм очаквал да стана в 5:30. Доста си е странно, особено когато си свикнал да ставаш около 5:30, ама следобяд По този начин ми се осжобождават някви си 12 часа и не знам какво да правя толкова време. Приемам съвети.
И така, може и да съм забравил не6о важно, ама като се сетя ще го кажа.
Иначе на Нова Година видях на живо как се променят хората, даже аз май ги промених малко. Но някой от тях бяха изненада за мен като най-фрапиращия случай бе с Недсъна, който освен че знае наизуст ВЕЧЕ всички песни на Тони Стораро, показа и завидни дансинг умения и шашна всички които си мислеха че го познават. Явно чичката крие изненади в себе си.
Странни работи както се казва. Ще се опитам да не пуша още известно време, с риск всички които ме познават най-накрая да ме видят в състояние на неспокойство, което не ми се е случвало скоро (или изобщо). Странно е, но мисля че вече неспокойствието и нервността навлязоха и пуснаха отровните си корени в мен. Предполагам че ще трябва да изтърпя период на абстиненция, след което ще ми е по-добре. Дано да е по-кратък все пак. Иначе може и опита да отиде на вятъра, но засега се държа

6e ti po4na rimi sled malko
hahahahah
vsqka zima ima bqg bqg bqg
az sym negyra v konskiq vprqg
cqlo lqto na morskiq brqg
hodq na fitnes da stavam mn qk
po4ernqvam zlove6o
6ot e gore6o
eh izbqga
ani otide da lqga
leka no6 bih i kazal
mq tq ve4e si legna
s noj4e ne bih q porqzal
q da vzema da se stegna
4e kvot sym se razligavil
koi4o ili e iz4eznal ili me e zabravil
kak moja da me ostavi tyi sam sam sam
da si peq ti-ri-ri-ram
kato nqkoe pedal4e
da se radvam na skypocenno opal4e
kupih si plu6ena kostenurka
a me4taq jena mi 7 deca da dondurka
dali ne e vreme da porasna
detskata vyzrast ne mojah da nadrasna
tyrsq sega jena mnogo opasna
da me perda6i s 4ehyla kogato e bqsna
i samo da vmykna 2 reda
da ne se razmetva slovoreda
ne trqbva na stihopletstvoto da se naru6ava obreda
dokato dostigna pylna pobeda
vsqka ve4er gledam nebeto
nai-uiutno spq na poleto
kato izdigna 4ernata palatka
nikoi ne vijda kva sym 6matka
vodq si s mene q pile q patka
q dyrta baba s zabradka
i gledam zame4tan kak lunata si gree
i gledam me men - kak negyra pee
ponqkoga vqrno ne me slu6a glavata
izlizat mi stra6ni gluposti iz ustata
ma ot sz vseki pravi kvoto si iska
na nikoi drug ne mu stiska
da nalazva macki i da im se natiska
tuk tame nqkoq se razpiskva
kat mi 6ibne 6amar , pot se razpliskva
i tva ne 6ot jiveq na pliska
haresvam edna miska
nqma da kaja s neq kvo mi se iska
zavoalirano - da pogali obeliska
a ne cqlata situaciq da odriskva
leko se otklonih oba4e liri4no
tvorenieto-stih ze da stava epi4no
kym nikoi ni6o li4no
ama are pi6ete pone edno otli4no
i moje da se dyrja 2 min prili4no
na drugite kym prostranstvoto li4no
ina4e ne karesvam vsqka koko6ka
6ibnala na gyrdite si bro6ka
ot nikoi ne iskam pro6ka
za vsqka izqdena pirojka
i zabita v zemqta nojka
ve4e 10 minuti rimi si pi6a
dali da ne ostavq Koi4o da podi6a
vyzduh malko po-4ist
4e toi deto jivee ne jivee i glist
otslabnal e kletiq kato list
toi daje ne moje da se nare4e kletka
6oto e myjki i e klet
nqma pulover4e s hubava pletka
nqma edin fen zaklet
nqma si napraven ot sy4ki malyk plet
ot prostotata si e obvzet
toi mi e edinstvenata mozy4na substanciq
pone da go bqh pratil da u4i vyv franciq
olele Koi4o, Koi4o
6o te ostaviha sam v glavata na Boi4o
soon there will be continue
or my name be not ronaldinho
this must be the end
don’t have cars for rent
dont have simple tent
dont have anything more
i should become minor and dig ore
money bring the world together
before now tomorrow and ever
!!!

Имам много идей, ама нямам време да ги реализирам. Кратко и ясно. Дългия вариант е че имам изпити на 18,19,28,30,2 и още един, който не знам кога е и положението се влошава. Времето тече, Бойко пак не чете. Обаче на 90 процента съм ги взел, щото имам правилна нагласа Тоест убеден съм, че ще ги взема и тва е и засега никой не може да ме убеди в обратното. Радвам се за сички, които успяха да вземат по някой изпит, прилейте малко положителна нагласа и към мен. А скоро и продължение на супер успешната серия “г-г-г-г” и още новости само в блога  БББ !

    И така предния пост не можах да го постна и ся в момента не знам какво ще стане, обаче съм сигурен че СуперРостър ще оправи нещата и ще ме върне успешно във виртуалния свят, откъдето аз ще мога като една Голяма Черна Империя да отвръщам на удара и да удрям там където … си искам. Сега искам да благодаря на още хора. Това е малко спорен въпрос дали са хора, все пак аз като такива ги чувствам пък дори да са потни чудовища или гардероби (или дебели). Жокер - последната групичка са най-многобройни. Няма да карам по хронологичен ред (не помня кой от кога го познавам:), нито по тъпотия (всички са доста тъпи и трябва да се правят много изследвания:, пък аз нито знам какви, нито ми се иска да си губя времето)……….Лирическо отклонение. Тук много хора ще си кажат, че като пиша в тоя блог си губя времето, ама аз ще им отговоря че … има и по-важни неща в живота. И ако с тази мисъл не ви давам логично обяснение, тогава играйте Футбол Мениджър и яжте захарни петлета…. Стоп на лиричното лирическо, даже един вид лиро-епично по свой собсвен начин, отклонение. Да се надяваме, че после ще има още лирични или поне епични отклонения(някой може да се надява и да няма, ама нъцки)…..
Идеята беше, че няма да карам по никакъв определен начин и никой да не се обижда, че е втори или пети или съм го изпуснал. Хахаха1. Първи, но не и по важност ами щото е много, много, много…. голям. (то всъщност е втори, нали Либия беше първи. И поне беше първи - аре пусни медиците ве, Либий със Либий такъв, знам че си ги изял )
Та този човек е толкова голям колкото са големи мечтите на всички ни. Много голям ви казах, макар че моите, на Любо, на Георги и на Ванката мечтите ни са само да се набомбим с храна, а това ще се съгласите не са големи мечти, ама аре, пак е много голям. Той е един изключителен човек по своята същност, дори един вид не е човек. Той е… Дървен. Той е Трикрилен. Той догодина ще е Четирикрилен. Той е Чичо. Той е Недсън. (бах нямам повече думи за градация, малко деградация да вкарам). Той е Недс. Той е Нед. Той е Не. Той е Н. Той е… Та тоя човечец е много странен дори според моите разбирания. Той на двайсет години е чичо, не знам какво ще стане като е на 40, прачичо ли? Както и да е, паживьом – увидем, на него искам да му благодаря за:

- това че през целия ми живот откакто съм в училище, той е до мен. (преди си мислех, че ме преследва, ама после като влязохме в различни университи спрях да си го мисля. Може да е било някаква ученическа мания. Разбирам го, аз тогава си бях яко черно парче, чак после открих омайващата, зарибяваща, красива и вкусна храна като средство за забавление. Пък и той може тогава да е бил неосъзнато чиченце-педофилче, ама айде ще го питам като го видя. Той естествено няма да си признае, ама и аз чак толкова не се интересувам. Вече не сънувам кошмари с преследващ ме чичка. За което му благодаря

- това че колкото по-шкембелии ставаме, толкова недсъна става по-сериозен и все по-здрав (то по-здрав от това не знам дали може де, като го пипнеш и после една седмица те боли пръста) и един вид от чичо става човек , пък останалите от хора ставаме чичовци. И тъй де вдъхва няколко нотки надежда на натежалите ни телеса, че могат някога, вярно няма да е скоро, но все пак някога, да си възвърнем аполоновите фигури и да си говорим отново за фитнес, а не само да го споменаваме покрай някоя смешка. Браво Нед, здрав дух в здраво тяло много здраво наедряло и не се ояло

- за всеки път когато говори нещо, защото независимо от темата той намира да каже нещо съвсем не на място (демек чичовско). Няма да забравя как като ходихме на Цветница на църква Ралица го извикала, а той казал „заеби тея религиозни глупости”, ама с онази си неговата интонация дето разбива и рулира под път и отстрани на пътя.

- за това че е сотаджия, и вече израза Биг Брадър вижда всичко, спокойно може да стане Биг Нед вижда всичко. Откато почна работа спя още по-спокойно и по-много също, защото знам че Недсъна е някъде там и наблюдава

- това че винаги съм бил по-добър от него на футбол (то аз от всички съм по-добър, ама него съм го наблюдавал най-много време)

- и последно, но не и по важност, че ако един ден останем голи и боси като църковни мишки, чичката ще извади по някоя дреха от гардероба